Монолози

Пиша, защото ме привличат
игрите на въображението и
изпитанията на оригиналния синтез -
като частна форма на утопията.
Пиша въпреки абсурдността и
смъртта. Пиша, за да добия
сили и намеря упование сред това
разнебитено и обезверено човечество.
Пиша също, за да се обявя
срещу безразличието, което
всекидневно наблюдавам. Ужасно е
да бъдеш ням срещу онези, които
превеждат всичко на езика на
омразата. Най-сетне пиша,
защото езикът е всичко, което
притежавам - пространството
средоточие на целия ми житейски
опит. Когато пиша, усещам
радостта, че живея. А това е повече,
отколкото да съществувам.