"Скъпи читателю,

Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази...

Аз свикнах с това състояние, даже съм ? благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те очаква същото. Монолог на лятната рокля не може да те остави безразличен. Не може да те остави вчерашен - събуждаш се днешен, с ново сърце, с ново небе и няколко сезона за упование. Приятно четене!"

Камелия Кондова, редактор

--------------------
Монолог на лятната рокля

Омръзна ми все тъй да е безличен,
безцветно скучен, всеки следващ ден.
Как искам да е малко по-различен,
по-пъстър и не толкова студен.

В кафето ми наместо захар ръси
снежинки анемичното небе,
отново ще са възгорчиво къси
облечените в светло часове.

О, как не ми се слуша никак вече
как вятър астматичен вън свисти.
Да хвърля искам зимното елече,
да скокна право в лятото - уви!

Красиви ще са, прелестни тогава
и дълги до полуда всички дни.
И слънцето до късно ще остава
целувки и усмивки да брои.

Ще бъдат нощи - кадифенонежни,
дъхът им - теменуженолилав,
отгоре, поразголил се небрежно,
ще смига небосклонът луничав...

Днес дума-две денят ми само рече,
пак празно гледа в мене и мълчи.
Ах, лятото е толкова далече
с бъбривите си, шарени очи...