Книгите и хората искат да пътуват, искат да са свободни…

Всяка сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата. Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи лица, повечето също четящи като нея – дори ѝ се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче решава импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. Скоро се оказва пред странна къща, чиято врата стои открехната примамливо, подпряна с книга. На нея има табелка, на която със сини букви е изписано: „Книги без ограничения”.

Пристъпвайки в двора, Жюлиет не подозира, че животът ѝ ще се промени, че ще напусне скучната си работа и ще стане част от обществото на читателите, които пускат книгите свободни. Тяхната мисия е проста – опознават хората, които имат нужда от помощ, и откриват коя точно книга им е нужна. В тази достойна мисия Жюлиет преоткрива не само любовта си към книгите и четенето – тя преоткрива себе си. И разбира какво ѝ е нужно, за да бъде щастлива.

„Харесваше ѝ да мирише книгите, да ги подушва, особено когато ги купуваше втора употреба –новите книги също имаха различна миризма в зависимост от хартията и използваното лепило, но бяха лишени от спомена за ръцете, които ги бяха разгръщали, за къщите, които бяха обитавали; те още нямаха история, една много по-различна история от тази, която разказваха, паралелна, разсейваща се надалече, тайна история.”