Не съм поп звезда. Аз съм просто тревожна душа, която има нужда да крещи в микрофони от време на време. Нямам нужда да съм номер едно.
Не искам да бъда харесвана. Просто трябваше да си плащам разходите, да споделям разни насъбрали се в мен неща и да не правя компромиси, нито да ставам духовна проститутка.

Благословена със специфичен глас и огнен темперамент, Шиниъд О’Конър получава огромна слава в края на 80-те и през 90-те години на ХХ в. На 22 вече е световноизвестна и живее като рок звезда. От запазената ѝ марка – обръснатата ѝ глава, до появата ѝ в предаването „Събота вечер на живо“ през 1992 г., когато къса снимката на папа Йоан Павел II, Шиниъд очарова и разгневява милиони.

В „Моите спомени“ О’Конър разказва болезнената история на детството си в разбито и изпълнено с насилие семейство. Вдъхновена от плочите на Боб Дилън, тя намира убежище в музиката. Шиниъд си припомня първите опити с местни ирландски банди, завършването на първия си албум, когато е бременна в осмия месец, и разбира се – постигането на невероятна популярност с кавъра на песента на Принс „Нищо не може да се сравни с теб“. Нейните мемоари са интимно и преливащо от проницателни наблюдения и цинични шеги четиво, в които от първо лице е разказана истината за неконвенционалната кариера на влиятелен артист с дълго присъствие на сцената.