„Тази книга е едно съкровище.“ – Фредрик Бакман

Едно време за период от седем години имах седем бащи.

В тази книга ще ви разкажа тъкмо за тогава.

Швеция, началото на осемдесетте. В една къща в провинцията се разразява поредният семеен скандал и от устата на майката се изплъзва тайна. Седемгодишният Андрев научава, че мъжът, когото е наричал „татко“, всъщност не е негов баща. Истинският му баща е с дълга коса, като индианец, и има кон – или поне така изглежда във въображението на момчето. От този миг малкият Андрев започва да живее с мечтата за срещата с Индианеца, изграждайки в съзнанието си неговия съвършен образ.

Мъжете, които един след друг печелят сърцето на майка му, са далеч от този образ. Идват и си отиват, като сезоните или болките на растежа. И с всеки нов баща на момчето му се налага да се облича спретнато, да се смее на несполучливите опити за шеги и да стиска зъби. Междувременно то се чуди – а кога ще дойде Индианеца от далечна страна?

В „Моите седем бащи“ Андрев Валден разказва за едно хаотично детство, за приятелствата и първата любов, за хората, които се появяват случайно и напускат внезапно, и за порастването. Това е история за живота през очите на едно дете, подправена с хумор, остроумни коментари и наивни размишления, често криещи най-дълбоките истини. Това е история и за мъжете – в крайна сметка, научаваш много за този странен „вид“, ако си имал седем бащи за седем години.

„Безспорен победител… Разказва истини за порастването, които не сте осъзнавали, докато Валден не ги е изразил с думи…“ – Дейли Телеграф