Мнемозина. Мандали

Мандалата е просветена стигма
прозорец към безкрая
Само вярващият ще постигне
магичната омая

Изпълнен е кръга с отверстия
Триъгълници сфери
пирамидални плоскости отвесни
светещи във черно

Небесната хармония е въплътена
в безмълвната мандала
Танцуват същностите вдъхновени
като в огледало

Неопределеността на тъмната материя
в пулсации вибрира
Галактики и звездни феерии
от мандалата извират

Аскеза и пределно съзерцание
палят неугасващия огън
Мандалата е тайното познание
и образа на Бога

ИВАН ГРАНИТСКИ

По всяка вероятност интересът на Иван Гранитски към мандалата като специализиран мистериален и художествен текст е възбуден от вчитането в трудовете на Карл Густав Юнг. Но не става дума само за конкретния символ мандала, а за цялостната теория на Юнг за архетипите, които се пазят в човешкото съзнание. В поетичния анализ на мандалата, който ни предлага Гранитски, несъмнено пн открием вдъхновение от тази мнтоиоетична теория. Защото като поет той анализира лу-ховната същност на знака на мандалата, при-влякла го именно със своята мистична природа.

За европееца мандалата е енигма. Преди всичко, защото той е възпитан в друг културен код. За него е странно, че в мандала и се преплитат орнаментът, фигуратнвноспа и писмото, че цветът има не природен кла психологически смисъл, а фиксирано конвенционално значение. Мандалата е квинтесенция на ритуала. Тя се създава като изобразителен текст на молитва, който след края на обреда се разрушава. Естетическата привлекателност на мандалата за нас идва от наличието на симетрия, пропорционалност, на разнообразие и структурност. И не на последно място от нейната езотеричност. която интуитивно се разбира като знак на мистерия. Но само редки специалисти могат да „прочетат“ мандалата като митопоетичен и ритуален текст. Гранитски ни предлага поетнче*. дълбоко индивидуален прочит.

ИВАН МАРАЗОВ