Книгата е посветена на най-видните фигури в младохегелианското движение - радикални интелектуалци от най-висока класа. Коренът на конфликта на младохегелианците с Времето е в техните идеи. Отхвърлени с възмущение и агресия от обществото още при тяхната поява, в съществена своя част тези идеи се втъкават в интелектуалната история на човечеството от последните век и половина - два, въпреки че имената на самите младохегелианци, с изключение на Карл Маркс, са днес полузабравени. Те са пионери на съвременната антропология /Лудвиг Фойербах/ и съвременната теология /давид Щраус и Бруно Бауер/. Младохегелианците са родоначалници или основни фигури в няколко идейни и политически движения: социализъм и комунизъм /Мозес Хес, Карл Грюн, Карл Маркс/, анархизъм /Макс Щирнер/, ционизъм /Мозес Хес/, славянски месианизъм /Август фон Чешковски/.

Това е разказ за интелектуалци от първа величина не само в чисто интелектуален, но и в интелектуално-морален план. Каквито и недостатъци да имат като личност, те са чужди на лицемерието и половинчатостите на типичния днешен добре осигурен интелектуалец. Те казват каквото мислят, каквото и да им струва това. Те са непреклонни, когато са уверени в своята истина. За тях идейният спор не е просто интелектуална игра или караница; той е способен да промени цялостния им възглед.