Този сборник включва есета на Юлиус Евола, написани през 30-те и 40-те години на миналия век. В тях той разглежда трансценденталните аспекти на бойните действия и духовните и героичните аспекти на войната през призмата на различни традиции, включително скандинавската, ведическата, римската, персийската, иранската, ислямската и католическата. Той стига до заключението, че войната може да има свещен характер, с помощта на който човек да постигне себепознаване. Тук той показва как традиционалистите могат да се подготвят да преживят войната по начин, който ще им позволи да преодолеят ограничените възможности, предлагани от нашата материалистична и деградирала епоха, да надхвърлят епохата на Кали и да навлязат в света на героизма, ако постигнат по-висше състояние на съзнание, което според Евола е ефективно осъзнаване на крайната цел на живота.

Неговият призив за действие обаче не е този на днешните армии, които не искат повече от своите войници, освен да са наемници на временна служба в декадентска класа; още по-малко е призив за погрешно насочено или нихилистично насилие. По-скоро Евола представя воина като човек, който живее интегриран и целенасочен начин на живот; който възприема специфично арийски поглед върху света, където политическите цели на войната не са нейното крайно оправдание. Войната се разглежда просто като средство, с което той намира своето призвание към по-висша и по-пълноценна форма на съществуване отвъд политическото и в съответствие с ученията на великите духовни текстове. Евола показва как идеалът за воина се простира отвъд бойното поле в други аспекти на традиционния живот – дори в мирни времена.