„Между пустинята и живота“ е една от най-противоречивите книги в историята на българската литература и заедно с това — една от най-значимите. Заради нея Николай Райнов (1889–1954) е отлъчен от църквата през 1919 г. Повече от век по-късно, книгата се завръща към своите читатели в ново издание.

Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание.

В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината.

Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично видение, което дава фундаментално различен поглед към божественото през призмата на индивидуалната свобода и моралната отговорност. Така “Между пустинята и живота” се превръща в книга за смелостта да бъдеш различен и за цената на духовното прозрение.