Въпросът за масовите уволнения е актуален във всеки период на икономическа криза в общ план, но и при икономически затруднения за конкретния работодател, независимо от общата икономическа конюнктура. Проблемите, причинени от множеството затваряния на предприятия, динамичното освобождаване на работници от съществуващите предприятия, липсата на свободни работни места, заплахата от безработица, не само оставят отпечатък върху икономическото развитие на всяка държава, превръщайки се в основните фактори, дестабилизиращи икономиката, но са и едно от най-болезнените явления в социалната политика, както в обществен план, така и спрямо отделната личност на трудещия се човек.

Изучаването на масовите уволнения и цялостното проучване на правната им уредба, включително и в сравнителноправен план, предопределя перспективите за развитието на теоретична и практическа плоскост на въпросите за масовите уволнения като самостоятелен трудовоправен институт, тъй като те имат важно социално-икономическо значение на макро и микрониво. Създаването на ефективен и функционален механизъм на правно регулиране на масовите уволнения осигурява условия за реално провеждане и гарантиране, от една страна, на закрилата на труда по смисъла на чл. 16 и чл. 48 Конст. като основно благо за работниците и служителите както преди, така и след извършването на масови уволнения, а от друга – на свободата на стопанска инициатива по чл. 19 Конст. като основно благо за работодателите.