Септември 1937. Филмовият фестивал във Венеция току-що е приключил. На терасата на хотел „Екселсиор“ седят холивудската дива Марлене Дитрих и режисьорът Йозеф фон Щернберг, изстрелял я до висотата на световна звезда с филма „Синият ангел“.

До масата приближава звезда в друго изкуство, представя се и започва елегантен неангажиращ разговор – немският писател Ерих Мария Ремарк, покорил световната литературна сцена с романа „На Западния фронт нищо ново“.

Това е мигът, в който започва една от най-бурните връзки на ХХ век, една луда любов, продължила само няколко години, но довеждала и двамата почти ежедневно до границите на емоционалните им сили. Една любовна история, пълна с удоволствия и екстаз, пълна с разочарования и ново начало върху фона на надигащата се чудовищна катастрофа на човечеството, Втората световна война. И двамата, като десетки хиляди други, бягат от терора на нацизма в родната им страна, и двамата лекуват болезнени творчески и житейски кризи. Вечно в движение между Париж, Санкт Мориц, Ню Йорк, Холивуд и Анкона, и двамата търсят своето място на земята и пътя един към друг…