Романът „Мак“ впечатлява със своята чувствена интелектуалност, със симбиозата от анализаторски прозрения и поетично навлизане в най-фини човешки изживявания, самоирония и висок стил на изразяване. С аристократизъм, рядко срещан в българската литература. Оригиналната образност на историята е постмодернистична, на границата на иреалността, хиперболизирана, еклектична действителност със сюрреалистични моменти.

„Мак“ като че ли е любовен роман за мъж, постигнал почти съвършенство в любовната игра с жените, които пожелае да притежава. И абсолютно съвършенство в обичта към себе си. Мак е талантлив млад журналист с впечатляваща външност, който е заключил амбициите и действеността си в желязна каса, за да се предпази от всякакви отговорности, напрежения и възможности за конфликти. Отвратен от авторитарността и лицемерието на късния соц, си е изградил уютен затворен живот, нека други чистят боклука на времето. Брутално насилие поставя достойнството му пред избор и от този момент движението нагоре в живота му е с все по-жестока цена.

Имаме изключителната възможност голям поет и писател, наблюдаващ историческите процеси в две политически системи – и предишните, и днешните времена на трудно приемливи обществени компромиси, натиск чрез структурите на управление, алчност, рекет, – да направи анализ как всичко това се отразява на човешката душа. В този смисъл диалогът между Мефистофел и Фауст, между човека и изкушението, е напълно съвременен, вечен...