Документирани свидетелства за геноцида над българите

Сто години след Междусъюзническата война излизат наяве зверствата, които българският народ в района на Беломорска Тракия е преживял през 1913 г. "Лятото на 1913 година" съдържа документирани свидетелски показния за събитията на Балканите по онова време. Изданието разкрива неопровержими доказателства, че жителите на Беломорска Тракия и Македония в действителност са били жертви на масово, системно, етническо прочистване. Книгата, чийто съставител е Георги Илиев, цели да направи обществено достояние тази българска трагедия и да докаже истината, че по време на Междусъюзническата война българският народ по тези земи е бил подложен на изтребване.

"И така сто години след безмилостното разорение ние не забравяме, но не отмъщаваме!

Не забравяме отнетата ни Тракия – мила, непрежалима родна земя на деди и прадеди – но не отмъщаваме, не сме заграбили нито педя чужда територия.
Не забравяме поруганите сто и двадесет стародавни църкви, белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса – но не отмъщаваме, не сме сринали нито една джамия, нито една синагога, нито един нехристиянски храм.

Не забравяме съсипаните двеста и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия – но не отмъщаваме, отворили сме нашето начално, средно, висше и академично образование за всички граждани на нашата държава и на света.

Не забравяме, че в Тракия ние, тракийците, нямахме армия и полиция, но имахме достолепните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учителя – но не отмъщаваме за тяхното мъченичество.
Не забравяме, че Тракия бе освободена с победите на Балканската война и на Руско-турската война, и бе поробена отново с политически договори и съглашения – но не отмъщаваме за чутовната несправедливост!"
Никола Инджов, из "Нашата памет е наше страдание".