Пред нас е една необичайна книга с привлекателно заглавие, което би ни заинтригувало и без да знаем за чий талант, и за чия любов се разказва в нея. Тази книга-изповед ни запознава със съкровени мигове от живота на една от най-ярките звезди на световната оперна сцена през XX век - на бас номер 1 на планетата, чието име се споменава не случайно редом с името на другия славянски колос и има не по-малък ореол от този, който озарява името на Шаляпин. Книгата е посветена на българския певец Борис Христов и на неговата голяма любов с Пенка Касабова, видна българска педагожка, първата наша висшистка по специалността предучилищно възпитание. След като завършва педагогическия курс на Елисавета Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички, моята леля Пенка Касабова получава бакалавърска степен от Колежа в Еванстън, недалече от Чикаго. Тригодишният престой в Америка разширява нейния кръгозор и я обогатява с постиженията на съвременната педагогика, които тя приспособява към българските условия и ги прилага творчески след завръщането си у нас. Тук след време тя става приемник на мис Кларк и поема ръководството на американската детска градина и на педагогическия институт към нея. Сега започва да разцъфтява способността на П. Касабова да контактува с малки и големи, с учени и неуки. Особено се старае да помага на младите хора, радва се, ако може да ги ориентира към професия, в която най-добре биха осъществили своите заложби.

Сред хората, на които тя е съдействала да намерят призванието си, най-видният безспорно е оперният артист Борис Христов. Той се беше погрешно ориентирал към юриспруденцията и най-вече под благотворното влияние на Пенка Касабова пое пътя на музиката, за да стигне до върховете на оперното изкуство.