Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има мрак. Ще използвам и един друг израз, перифразирайки го, за любовта: любовта е добър слуга, но лош господар. Любовта много често може да унищожи дори доброто в нас. Тази многоликост дава възможност тя да се превърне в най-силната, най-често присъстващата, най-характерната, най-важната, със сигурност, тема в литературата.

Автори, представени в сборника:
Иван Теофилов, Емил Андреев, Георги Господинов, Иво Иванов, Георги Рупчев, Христо Карастоянов, Борис Христов, Илия Троянов, Николай Терзийски, Стефан Иванов, Тодор П. Тодоров, Александър Чобанов, Петър Чухов, Калин Терзийски, Александър Секулов, Ани Илков, Александър Христов, Златозар Петров, Георги Иванов, Георги Борисов, Георги Бърдаров, Владимир Попов, Иван Станков, Иван Цанев, Александър Шпатов, Михаил Вешим, Николай Грозни, Владислав Христов, Петър Крумов, Алек Попов, Цанко Лалев, Момчил Николов, Димитър Кенаров, Андрей Велков, Палми Ранчев, Иво Сиромахов, Васил Панайотов, Яни Димитров, Христо Раянов, Костадин Костадинов, Евгений Черепов, Радослав Бимбалов, Галин Никифоров, Цочо Бояджиев.