Любовен роман

Думите…

Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: „Стига си анализирала. Спри да го мислиш“. Или „Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?“. Дори: „Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си“. Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си говорят, хващат ме за ръка и ме повеждат нанякъде. Думите ми помагат да живея. Те са част от случващото се. Думите подреждат. Назоваването е моят начин да си обясня. Един разговор с мен самата, който никога не свършва.