Лъжи и истини около нашето Освобождение

Десетки години българския народ беше възпитаван в преклонение и вечна благодарност към "освободителката" Русия, като старателно се прикриваха и замазваха истинските цели на Руско-турската война от 1877-1878 година.

А сега на връх 140 годишнината от войната българския народ отново е засипван с най-различни лъжи и полуистини за войната, сложила началото на най-жестокото разграбване на българските земи и безжалостното разпокъсване на българския род.

В началото на миналия век, един от най-големите български възрожденци и родолюбци Божил Райнов изнася една чудесна историческа сказка, по късно издадена като отделна книжка, в която той посочва някои от скритите истини на Руско-турската война и която всъщност представлява един бащински родолюбив завет на този изтъкнат наш възрожденец към българската младеж.

Фактите които излага Б. Райнов в сказката са изключително въздействащи като емоционален разказ, защото в нея те са изнесени с голямо родолюбие, при това изключително точно съчетани с историческите документи!

За тази цел той прилага към публикуваната си сказка и основните документи, свързани с нашето освобождение. На сериозна документална база, преплитаща се и със собствените спомени и впечатления не търпящи никакви възражения той изгражда разказа си за агресивната руска политика спрямо народа и държавата ни за един продължителен вековен период.

С голяма стойност са текстовете свързани с разиграването на зловредните руски карти в дипломацията - славянофилството и православието.

За по-силното подчертаване на завета на Божил Райнов, към неговия текст сме включили и разказа на видния познавач на Източния въпрос д-р Петър Гудев за руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г.

В книгата са приложени и най-важните дипломатически документи, тясно свързани с руската политика по Източния въпрос и по освобождението на България, от които изпъкват още по-ярко целите и задачите, както и изключително вредните последствия на тази политика за целия български народ.

Цочо Билярски, Никола Григоров