Лични разговори

"Якоб се навежда напред и пали лулата си дълго и старателно. Ана се обръща към него. Очите й сякаш ще се пръснат. Вдишва дълбоко въздух. Разглежда ръцете си, които почиват върху облегалката на стола.
- Аз съм една невярна съпруга. Живея с друг мъж. Мамя Хенрик. Това ме измъчва. Не се чувствам гузна или нещо подобно. Би било нелепо. Но е мъчително. Вече не знам какво да правя. Друг мъж. Той е с десет - да, с единайсет години по-млад. Учи теология. Ще стане свещеник. Би трябвало да скъсам. Също и заради него. Но не мога да скъсам. Обичам го. Повече от една година. Още по-отдавна. Вие го познавате чичо Якоб. Това е Томас. А и децата. И Хенрик. Скоро няма да мога да дишам."