В село Звездан, скрито там, където планината се навежда като стара жена в молитва, Лира носи дарба, която не се избира, а се наследява като белег под кожата. Тя чува шепота на отлетелите души, вижда съдбата, преди да се случи, и усеща болките, които хората крият в сърцата си като остри камъчета. А когато младата любов я отвежда към Арсен, Лира започва да разбира цената на своя дар. В очите му тя вижда бъдещето – и светлината, и сенките, които се спускат зад нея.

Но „Лира“ не е история само за една жена.

„Лира“ е роман за жените, които пазят огнището, докато мъжете се борят с вятъра. За болката, която не се лекува, а се превръща в мъдрост. За онази любов, която не пита дали е позволена – тя просто идва и запалва всичко дори ако трябва да изгори до основи, за да остане нещо истинско. И за избора да останеш, когато е най-лесно да си тръгнеш. Защото понякога най-голямата смелост не е да промениш съдбата си.

А да я изживееш докрай.

Това е книга за село, където животът и смъртта пият чай заедно на същата маса, където всеки носи своя кръст, но никой не го носи сам. Защото в Звездан знаят: най-светлите звезди се виждат само в най-тъмните нощи.