Колаж от акварелни фрагменти, „Линия девет“ може да се чете като съвременно японско дзуйхицу – изящният средновековен жанр „по пътя на четката“, или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в съзвездие, за да предизвикат въображението да ги свърже в цялост и да открием себе си в това, което ще видим.

-------------------
Теодора Николова е завършила Националната гимназия за древни езици и култури и Софийски университет, специалност „Българска филология“. Работила е като водещ в радио „Експрес“ и редактор в издателство „Егмонт България“. Сътрудничила е на „Литературен вестник“. 15 години е била главен редактор на списание Bravacasa. Пише за сайта bulevardi.bg. Автор е на сборника с разкази „Изчезващият град“ (2011).