Либералният цензор

Ареопагитика на Джон Милтън, публикувана през есента на 1644 г., днес често се приема за първата всеобхватна защита на идеята за свободен, нецензуриран печат. Противно на клишето обаче, този основополагащ Милтънов опус гледа към днешната си читатели с две много разнородни лица: докато се бори за свободата на книгите, неговият автор нито за миг не забравя, че в определени случаи някои от тях заслужават да бъдат предадени на „огъня и палача“. Настоящата монография прави опит да изясни на читателя причините за това вътрешно разногласие. А то е наситено с поуки за собственото ни време, което много прилича на Милтъновото от медийно-историческа гледна точка: време на бурен разцвет на нови, едновременно полезни и опасни технологии за споделяне (и вече дори за изкуствено създаване) на думи, образи и съпътстващите ги чувства с много хора наведнъж.