„Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. „Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а „Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а „Лавър" - с „Името на розата".

Времето в този „неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: църковнославянският език с езика на днешния ден, жаргонният с канцеларския език - и всички те съществуват едновременно. За да се постигне свободата на вечността.

Главният герой Арсений е средновековен лекар. Лекува болните от чума и ранените, бедните и страдащите и колкото повече той жертва себе си, толкова по-силно се изявява дарбата му. Животът му се превръща в житие. Но възможно ли е любовта и саможертвата да спасят душата на човека?