Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем.
Как иначе да желаеш нещо, което имаш?

„Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя.
Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „Излизам да се поразходя” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще предложиш?” Отговорът е: „Върви на майната си! Не ме будалкай, по-добре ми помогни да разбера наистина ли полудявам, или са полудели всички останали?” Влюбването е като пиянство, което изменя действителността. Важното е да разбереш дали се чувстваш добре и да поискаш да се хвърлиш, но за да паднеш на високо.

Простичко написана и дълбоко вълнуваща,
„Кътче в света” може да бъде истински цяр.
„Ла Стампа”