Сивите хармоники на парното грееха. Завесите бяха затулили гъстата пречистенска нощ с нейната самотна звезда. Висшето същество, важният кучешки благотворител, седеше на креслото, а кучето Буби лежеше на килима, подпряно в коженото канапе. От мартенските мъгли сутрин кучето страдаше от главобол, който го стягаше по пръстеновидния шев. Но от топлото надвечер болките му минаваха. И сега му олекваше, олекваше му и в главата на кучето се нижеха сладки и топли мисли.
„Толкоз ми провървя, толкоз ми провървя – мислеше си то, задрямвайки, – направо неописуемо ми провървя. Пуснах корен в тоя апартамент. Окончателно съм убеден, че в произхода ми има нещо сбъркано. Тая работа не е минала без водолаз. Курва е била баба ми, бог да я прости. Вярно че, кой знае защо, ми нацепиха главата, но ще ми мине като на куче. Туй е нищо и половина.“

Творбата „Кучешко сърце“ е публикувана за първи път през 1968 г. едновременно в списания във Франкфурт и в Лондон, а в СССР едва през 1987 г. По нея има два филма – италиански от1976 г. и руски от 1988 г.

Историята на Булгаков е повлияна от „Франкенщайн“ на Мери Шели. През 1925 г. успешният хирург и светило на медицината, проф. Филип Филипович Преображенски прибира бездомно куче и му прави операция, като му присажда хипофизата и семенните жлези на умрял алкохолизиран пролетарий. Така кучето постепенно се превръща в човек – Полиграф Полиграфович Бубев. Човек - брутален, глуповат и нагъл, без никакви обноски и култура, силно мразещ котки. Тази нова личност, „строителят на новия живот“ се сдобива и с власт и се превръща в заплаха… Налага се Преображенски да направи още една операция, за да поправи грешката.