Лудвиг ван Бетовен посвещава една своя соната на френския цигулар и композитор Родолф Кройцер. Творбата става известна като “Кройцерова соната”. Лев Толстой написва новелата “Кройцерова соната”, в която двама музиканти, мъж и жена, свирят бетовеновата творба и се влюбват един в друг, след което съпругът на жената я убива от ревност. Чешкият композитор Леош Яначек създава струнен квартет, вдъхновен от новелата на Толстой и наречен “Кройцерова соната”. Мархрит де Моор написва романа “Кройцерова соната”, в който струнният квартет на Яначек пробужда у героите любов и ревност.

Музикалният критик Мариус ван Флотен, ослепял след опит за самоубийство вследствие на нещастна любов, се влюбва в цигуларката Сузана Флир. След време, убеден, че тя има връзка с виолиста на квартета, в който свири, той замисля убийството ґ. Така, в поредната “вариация на тема”, мотивът се повтаря, без да остава същият.
“Кройцерова соната” на Мархрит де Моор е изящна литературна творба, композирана като музикална пиеса. Творба за дълбоките човешки чувства, но и за музиката и нейното покоряващо въздействие, написана от истински виртуоз на стила.