Кристо и свободната любов

"Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук, за да ви правя комплименти.
Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го?
Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно като мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамата, които никога не се качват на един и същ самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи."