Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens).

Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и Голямата награда на Националния литературен конкурс Море през 2022 година. Освен с поезия, активно се занимава с кинокритика. Пише редовно за електронното издание на Българското кино общество, Filmsociety.bg, за което е отразявал международни фестивали като Берлинале, Кан, СФФ и други.

Книгата Костите на вятъра е част от Голямата награда на Националния литературен конкурс Море.

----------------

Отчаянието е литература - опитвам се да перефразирам Стефан понеже любовта, дори в най-тъмните пластове на битието о-духо-творява живота. Възвишеното не означава видимост, когато плуваш в студените води на Марианската падина, а изсветляване. Тази поетика познавам от нейното появяване, публикуване и дори награждаване, защото все пак чудеса съществуват. Асоциативни препратки, убийствени метафори и затваряне на думите в собствените им значения не е ли това един Паул Целан или един октомври на Дилан Томас? Опитвам се да намеря собствения си лост, докато чета бавно, най-бавно тази поезия, рязко встрани от преобладаващата, хващайки се за костта на викащия в пустинята под напора на гласа.

Божидар Пангелов