Съвременният свят е силно динамичен. Сложността на социално-икономическите системи нараства главоломно, което изисква и предполага аналогична сложност и на конкретните управленски системи. Оценъчните критерии са определящи, а като правило те не са дори априорно определени и са обект на систематична преоценка и изменения.

При цялата системна неопределеност на ситуациите все пак една от доминиращите критериални оценки е свързана с междустрановите съпоставки. Междустрановите оценки предлагат общото усещане за успех или изоставане, което до голяма степен формира и удовлетворението (респ. неудовлетворението), както и самооценката на местното население.

В „Конвергентна икономика“ се доказва, че заеманата устойчива опашкарска позиция на България е следствие от неудачно макроикономическо управление по целия фронт на социално-икономическия ни живот. Съвременните реалности предполагат и изискват добра и качествена подготовка не само на управленския персонал и на специализираните производствени изпълнители, но и на цялото население. Това е възможно да се постигне единствено и само при високо качество на образователната система като цяло, но и също при задължителна обществена ангажираност на представителите на интелигенцията в обществото.