Когато бях петгодишен се самоубих

Гледната точка на Бъртън Рембранд към живота е неразбираема за възрастните. Това е гледната точка на едно осемгодишно момче. Родителите и учителите говорят език, който той не разбира. Това е историята на Бърт, написана от самия него с молив върху стените на Тихата стая в Детския рехабилитационен център. Там попада, след като е изразил парещите си чувства към едно момиче от съседния клас. Историята започва така:
"Когато бях петгодишен, се самоубих..."