Княжни изборник за възпитанието на канартикина, том 2

Текст

Дискусионният проблем за времето, мястото и езика на превода на втория Симеонов сборник, най-ранният препис от който е руският от 1076 г., получава своето окончателно научно решение с монографичното двутомно изследване на проф. д-р Уилям Р. Федер.

Изданието се отличава от познатите в славистиката издания най-малко по 4 признака:
А. Издава се текст, възстановен по преписи, които не са успоредни нито по обем, нито по лексика и синтаксис, нито по правопис, които са отдалечени от оригинала с много години — от 146 до 650;
Б. Възстановява се не само една творба, а цяла книга с различни творби, всяка от които е със своята история;
В. Издава се не една, а две реконструкции: кирилска (която е документална) и глаголическа – хипотетична;
Г. Разликите между двете реконструкции са последователно документирани в словоуказателя.

Нетрадиционността на труда навярно ще породи дискусии както за начините на трансмисия на църковнославянските текстове, така и за начините на издаването им.