„Книга на песните“ е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската словесност и култура. Най-древния сборник на китайска песенна поезия, съдържащ народни и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в периода XI – V в.пр.Хр. В този период на територията на съвременен Китай съществуват множество самостоятелни поземлени владения – княжества, които реално притежават своя икономическа и политическа независимост и само номинално признават върховната сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI – III в. пр.Хр.), а владетеля на Джоу – като Син на Небето.

В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в различните древнокитайски царства в течение на дълъг период от време. Легендата приписва създаването на сборника на самия Конфуций, който според авторитетния древен летописец Съма Циен (II – I в.пр.Хр.) извършва подбора на песните, включени в каноничния свод, като вероятно редактира и обработва някои от тях. „Книга на песните“ е неизменна част от конфуцианската канонична литература в състава на т.нар. класическо „Петокнижие“. Тя винаги е заемала изключително място в китайската литературна традиция, не само заради основополагащата си роля в изграждането на китайското стихосложение, художествената и образна система на китайското поетично творчество, но и със своята изключително фина естетика, нравствени ценности и философски ориентири. Без преувеличение можем да кажем, че „Книга на песните“ е един от шедьоврите не само на древнокитайската, но и на световната класическа литература!