"Суета на суетите - всичко е суета!...
Каквото е било, пак ще бъде... няма нищо ново под слънцето... Всичко си има време... Време да плачеш и време да се смееш... време да разхвърляш камъни н време да събираш камъни, ... Време да обичаш и време да мразиш... Всичко е произлязло от пръст и всичко ще се върне в пръста... Но добре двама, нежели един... Който копае яма, сам ще падне в нея..."
Всеки ден чуваме или самите ние произнасяме тези думи. Те принадлежат на Соломон - цар на Иудея от 965 г. пр. Хр. до 928 г. пр. Хр. Неговото име отдавна е станало синоним на мъдрост, богатство, слава и могъщество. Именно Соломон е смятан за автор на Книга на Еклесиаста или Проповедника една от пай-противоречнвпте и спорни книги на Ветхия завет.
Авторът сякаш е извлякъл поуки от огромното духовно наследство на човечеството. От хилядолетия всяко поколение, въпреки промените в околния свят, неизменно се изправя пред фундаменталните въпроси как да се справи с живота - колкото променлив, толкова и противоречив. Всяко поколение се сблъсква с неумолимия факт, че смъртните неизбежно живеят в свят, в койго са натрапени и над които нямат контрол - живот, конто може да бъде изживян само в съгласие с Върховния Бог-съзидател, единствен решаващ всичко, случващо се на земята.