„Книга за Уна” е роман изповед за травмата, причинена от войната в Босна, но и роман за паметта и непокварените спомени от детството.

Фарук Шехич умело слита двете нишки на книгата и противопоставя ужасите и абсурдът на войната на невинността и мирния живот „преди”. Тези два свята са взаимно изключващи се по стил, теми и най-вече идеология.

Главният герой се опитва да започне наново живота си в разрушената страна след края на войната. Но подобно на текста той е раздвоен в същността си: едновременно ветеран и поет. Понякога успява да събере парчетата на разбития си живот, но понякога това му убягва. Той иска да е и архивист, и хроникьор на миналото, за да има възможност да го построи отново. И с помощта на спомените да разбере кой е и да намери изход от емоционалния лабиринт, в който е затворен.

Паралелно романът ни води до малкия град на красивата река Уна. Богатият безсмъртен образ на един потънал свят се наслоява с фантазия, реалност, спомени, предчувствия. Така „Книга за Уна” се превръща в поетично описание на природата и на спомените от детството, все още непокварени от това, което ще се случи след 1992 г.

----------------

Фарук Шехич е един от най-талантливите и ярки представители на т. нар. прегазено поколение. „Книга за Уна” е удостоена с най-престижния литературен приз в бивша Югославия и е носител на Наградата на ЕС за литература през 2013 г.