Продължавайки анализите си от част трета на книгата, Мишел Муние ги доразработва по-разширено и задълбочено по следните теми:

- Посвещението (първата причина за което е индивидуалното "грехопадение"), предавано в три последователни етапа чрез народните приказки и съдържащо се в трите нива степени на молитвата "Отче наш".
- Природа и функция на Злото (с трите нива на неговата реалност), което е материята и обектът на бъдещата еволюция на човека.
- Народните приказки - образи и сцени от богомилското посвещение, а същевременно и следи от историята на народите.
- Същност и диалектика на Любовта според народните приказки: имайки богомилски характер, тя пуска корени в сърцето на човека, за да се извиси и одухотвори. Рицарската любов и сродните души.
- Приложени са автентични богомилски текстове, по-важните от които са: стихове от провансалския поет-трубадур Маркабрю, молитвата на Маурри; Апокрифната Тайна вечеря; откъси от "Персевал" на Кретиен дьо Троа; самият "Лионски ръкопис" и "Песен на славея от Каталуния, както и мисли на Петър Дънов - Учителя за посвещението и за победата над смъртта.

Основният извод на автора е: смелостта и храбростта в богомилския начин на мислене е победата на човека над смъртта.