Капризните коне

Капризните коне

Покрай пропастта дълбока, по ръба на
стръмнината
своите коне с нагайка аз подканяща
налагам!...
Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата...
И дочувам, и дочувам с гибелен възторг:
пропадам!
Успокойте се, коне! Защо се вслушвате
на камшиците в гъвкавостта.
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта, недопял песента.
Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...