Канела

КАНЕЛА

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии, да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна, да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта, напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими, защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да

гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…