Всички искат да отидат в Рая, но никой не иска да умре!...

Малък народ от Севера е създал своята държава и история, преследвайки свободата. Гордостта на хората ги е подтикнала да пътуват в бури, да преодоляват глад и лишения, но да запазят независимия си дух и воля. Този дух ги е направил поети и войни, романтици и авантюристи, които не се спират пред нищо. Този дух ги е подтикнал да напишат най-значимата литература и поезия в земите на Северна Европа след Античността. Но величието на един народ е съизмеримо само с неговото адско падение. Вместо да четат старите ръкописи, хората започват да ги ядат!

Докъде можем да стигнем в човешката си същност, докъде в името на оцеляването сме способни да загубим достойнство и чест, има ли оправдание и извинение за превръщането ни в твари, които живеят само по повика на инстинктите си, но по-лошо от всяко друго живо същество, защото чрез разума превръщаме инстинктите в нещо наистина зло — тези въпроси поставя нобелистът Халдоур Лакснес в книгата си „Камбаната на Исландия“. Макар сюжетът да ни отвежда почти 400 години назад, читателят ще види поразителна прилика с настоящето и съвременните ни проблеми и, кой знае, може да се разпознае в някой от героите...