Първата книга на Хуан Марсе след удостояването му с най-голямата литературна награда за испаноезични автори „Сервантес” ни връща в света, създаван от автора в продължение на години. Действието се развива в Барселона след края на Гражданската война – дълъг период на лишения и униние. Един юноша (въплътил много черти на самия автор), страстен читател и любител на киното, мечтае да стане велик пианист и съчинява заедно с приятелите си героични истории, стремейки се да се измъкне от суровата, безперспективна действителност.

Баща му, който е зает с изтребването на „сини плъхове” в кина и складове, но и със задачи, които го отвеждат често до границата с Франция, в крайна сметка бива принуден да избяга, за да не бъде арестуван.

И въпреки изпитанията на героите романът, с типичния за автора съкровен и ироничен тон, е песен на надеждата и стремежа към щастие, възможни отчасти и поради способността на въображението, на литературата да ни потапят в един прекрасен паралелен свят.