Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - импулс, който Малкълм Гладуел задоволява по удивителен, ентусиазиращ и предизвикателен начин. Тази книга е еднакво ценна както за хората, които вече са спечелени като читатели на ексцентричния канадец, така и за онези, които тепърва ще се запознават с текстовете му.

"Какво видя кучето" получава щедри положителни отзиви от сериозни издания като New York Times, Guardian, Time Magazine, Los Angeles Times и Independent. Най-високо са оценени богатия език и разказваческите умения на автора. Критическите забележки са насочени най-вече към преизобилието от статистически данни и липсата на техническа основа. "Какво видя кучето" дебютира като № 3 в списъка с бестселърите на New York Times, като се задържа в класацията цели 16 седмици в конкуренция с предишната книга на автора – "Изключителните".