Познаваме Иван Вазов като патриарх на българската литература и един от създателите на националната ни митология. Но в „Казаларската царица“ той се разкрива и като проникновен наблюдател на любовта и сложните отношения между мъжа и жената в следосвобожденска България. Новото време постепенно оформя свят, в който личният избор често влиза в конфликт с обществените условности. В центъра на този любовен роман са две сестри млади, образовани и свободолюбиви, чиито сърдечни копнежи ги повеждат по различни пътища. Героините се сблъскват с хора, за които прогресивните идеи са удобно оправдание за егоизма и безотговорността, като Вазов не предлага лесно решение на противоречията между старото и новото. Чрез „Казаларската царица" писателят поставя въпрос, който не е изгубил своята актуалност: как човек да отстоява правото си на лична свобода, без да изгуби нравствените опори и човешките връзки, които придават смисъл на живота му?

---------------------
Иван Вазов (1850-1921) е български писател, поет и драматург, роден в Сопот. Учи в родния си град, в Калофер при Ботьо Петков и в Пловдив. Автор е на първия български роман „Под игото", на стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България", "Люлека ми замириса", както и на множество разкази, повести, поеми, пътеписи и драматургични произведения. През 1875 г. Вазов става член на революционния комитет в Сопот, а по време на Руско-турската война работи в руската гражданска администрация. След Освобождението е предceдател на Окръжния съд в Берковица, народен представител и министър на народното просвещение. С изключителното cи по жанрово и тематично многообразие творчество Иван Вазов полага основите на новата българска литературна класика и оставя трайна следа в националната ни култура.