И светла и истинна

"Безсилно тръпне лятото,
китарите прегърнало -
безсилно като тях,
от писъка на ятото,
ръцете си невърнало,
белее като прах.

А есенни алеите
надигат гърбовете си,
смутени и добри,
замислени тролеите
на фара цветовете си
преплитат във гори.

"Не ни изсмуквай лятото
- нашепват болно жиците,
опънати от студ. -
Защо ни грабна ятото
на клоните и птиците,
кажи ни, ветре луд!"

Мълчеше само камъкът
(мълчаха и очите му),
безчуственост не скрил.
На лятото ни пламъкът
не е докоснал дните му,
той стоплян не е бил."