И сами ще отлетим...

...Животът, мили братко, е трибуна. Колкото и незначителни да сме наглед, щом стоим зад всемирната истина, ние вършим значителна работа. Защо своята трибуна ще отстъпим на тъмните сили, на убийците, на побойниците, на подлеците? Та нали те това и чакат Та нали за това ни обработват: "Хайде, омитай се от земята да не ни пречиш!" Как преча? - казала светулката на бухала. Светиш - й отговорил той. А тя пак свети, милата, дори и в човката му, когато успее да я залови. До край, до последната искра от сила, до последното издихание - служба на брата-човек, на нашето любимо човечество, на правдата, на Божия промисъл.

06.05.1964 г.
Йордан Ковачев