Итанесиес

„Аз живея в толкова далечно бъдеще, че моето бъдеще ми изглежда минало, остаряло и изтляло.“
С. Кржижановски ‘Работни бележници‘

Подобно на Лесков, Кржижановски е „незабелязаният гений“, когото сравняват с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Става видим едва 40 години след смъртта си, но винаги е знаел, че ще стане писател. В неговата философия на условността се открояват две неща: вариативността на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Едно леко кривване от обичайния му маршрут би могло да го срещне с компанията на значими личности в европейската култура на 20 век, подвизаващи се по това време в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер, Бретон. Неговата неизвестност тогава може би го спасява от вечно забвение подобно на толкова творци, изпреварили времето си и останали в сянката на популярните имена на епохата.

В биографията му са се запазили оскъдни сведения, които предоставят пълна свобода на въображението. В началото прозата му е напрегната, трескаво бродеща из множество теми и форми на писане. Затворен, вглъбен, несъзвучен с времето си – като всички големи творци. С абсолютен усет към музиката, пристрастен към Бетовен и Шопен. Още в гимназията е пленен от Кантовата „Критика на чистия разум“, по-късно в творчеството на Шекспир открива верен приятел, който да го защити от метафизичния призрак на Кант и да спаси ума му.

В тази книга са събрани шест разказа и две новели, наситени с неговия експериментален реализъм, философски фантастични измислици и антиутопии. В тях се открояват темите за пространството (‘Квадратурин‘), в което телата ни трябва да живеят сгърчено, „хем на тясно, хем нещастно“, за предимствата на пустото пред празното. Човекът, затворен в оскъдното пространство на полагащите му се 8 кв. метра площ, който мечтае за необятността и се страхува тя да не се окаже празна. Човекът, който заради вещите не вижда света и трябва да ги изхвърли, да извади окъсания копринен книгоразделител и да тръгне с него по тъмните градски улички на лов за теми. Авторът, онзи „фантазиращ съчинител“, който вечно преследва литературния дилижанс. Ако е напорист и пръв успее да скочи на стъпалото, поезията му не ще успее да го настигне. Ако е джентълмен и й отстъпи място, ще си остане изключен отцепник с цяла колекция от ръкописи, стоящи при редактора с печат „за връщ.“. Талантът е онзи, който съумява да изравни везните между получаваното и отдаваното.