История на света: Империи и варвари III в. пр.н.е. - I в. от н.е.

В началото на III в. пр. Хр. империята на Александър е разпокъсана между неговите наследници. Появяват се нови държави, започва нов период, наричан елинистичен, приключил с хегемонията на Рим в източната част на Средиземноморието. Докато елинистичният Изток остава разпокъсан между антагонистичните монархии, в западното Средиземноморие доминират две държави: Картаген в Африка и Рим в Италия. След изтощителни войни, Сципион печели битката при Зама (202) и Картаген вече е неспособен да се съпротивлява.

II в. пр. Хр. е неоспорим връх на републиканския олигархичен Рим на nobilitas, но обществото е разтърсено от всеобхватна криза, която реформаторските усилия на Гракхите напразно се опитват да решат. Рим продължава със завоеванията през I в. пр. Хр. и удвоява териториите си.

Една дума свързва I в. пр. Хр. с I в. сл. Хр. - императорът. За това е виновен един търпелив и хитър човек, синът на божествения Цезар - Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), наложил в крайна сметка "всеобщ и дълготраен мир".

В отделни глави са разгледани "варварските" разновидности на класическия свят през периода: залезът на тракийските царства; размирният свят на келтите; варварската Европа на Север и на Изток. Паралелно са изследвани контрастите на африканския континент - варварският Близък изток и Далечния Изток.

Америка отсъства от този том, посветен на Евразия и Африка, тоест на двата свята, връзките между които са постоянни и тесни.