История на войните 28. Арабско-Византийските войни VII - XI век

От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Войните между Византийската империя и Арабския халифат в периода VII - XI век имат определящ характер върху цивилизационното развитие в земите на Средиземноморието, Мала Азия и Кавказкия регион. Тези конфликти не са съсредоточени единствено около борбата за територии и ресурси, защото в същината си са идейно-религиозен и мирогледен сблъсък. Византия - като приемник на римската държавна традиция и установен стожер на православното християнство - осъществява своето управление в тясна симбиоза с Църквата. Арабският халифат пък - воден от новоутвърдената ислямска религия - става основа за създаване и развитие на редица успешни държавни формирования, готови да защитават легитимността си с огън и меч. Характерът на бойните действия се отличава с изключителна военно-политическа динамика и нерядко Първото българско царство има решаваща роля за поддържането на баланса на силите. Арабско-византийските военни сблъсъци доминират в живота на цели 20 поколения в продължение на над 5 века, като създават трайни верски и културни противопоставяния, чиято устойчива следа е видима и до днес.