Петър Мутафчиев (1883-1943) е един от най-значимите и авторитетни български историци от началото на XX век. Известен е със своите задълбочени изследвания и ценни прозрения, свързани с отношенията на българите със съседните и по-далечните народи, средновековната история и култура. Завършва Софийски университет, където по-късно става професор. Като член на БАН активно участва в научното общество и допринася за развитието на историческата наука в България. Неговите публикации и лекции се отличават с висока научна стойност и оригиналност и оказват значително влияние върху следващите поколения историци и изследователи. Творчеството му остава като важно наследство в българската историческа наука.

Измежду многобройните му трудове ярко се отличава „История на българския народ“. Книгата обхваща периода от предисторията на българските земи до XIV век. Предназначена е предимно за онези читатели, които изпитват нуждата да опознаят българския народ и през призмата на неговото историческо минало. Характеризира се с безпристрастен език и цели да достигне до обикновения читател, предавайки историческите факти обективно и достъпно. Повече внимание се отделя на вътрешната връзка на събитията и на произхода им, отколкото на схематичното им изложение. Библиографията, поместена след всяка глава, дава ценни препратки към източници, от които може да се научи повече по съответните въпроси.

Настоящото фототипно издание съдържа и двата тома на „История на българския народ“. Вторият том остава недовършен, поради ненавременната смърт на автора.