Кървавият XI век е векът на краха на Византийската империя, започнал от падането на България под византийско робство по времето на Василий II Българоубиец, и на династията Комнини, дала поредица от ярки императори и безсмъртните исторически сведения, оставени от Ана Комнина.

Част от съдбовните събития, описани в превъзходния стил и белязани от дълбоките познания на акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на продължителите на неговия род; фаталния сблъсък между Римската и Византийската църква и безплодните опити за църковно обединение; борбата за надмощие между Изтока и Запада; първите стъпки за създаването на сръбската държавност; важната роля на Унгария през тези два исторически периода; установяването и агресивното нашествие на тюрко-татарския елемент край границите на Византия и утвърждаването на селджукските турци над всички останали мюсюлмански племена и владения преди турското завоевание; четирите Кръстоносни похода, завършили с превземането на Константинопол; началото на освободителното движение, започнато от братята Петър и Асен и довело до създаването на Втората българска държава; кратката хроника на единствения български император Калоян.

Това са времена, пропити с кръв и смърт, с дворцови интриги и преврати, с династични бракове и с пълния упадък на нравите на духовенството и влиянието на Църквата. Трудовете на Успенски далеч надхвърлят границите на чисто научно изследване – те потапят в спиращия дъха разказ на онези често премълчавани съдбини на народите и държавите, без които днешният ден би останал неясен завинаги.