Димитър Страшимиров (1868–1939), брат на Антон Страшимиров, е един от авторитетните български историци и публицисти, писали за националнореволюционното движение на България. Родом е от Варна, но завършва гимназия във Велико Търново и се дипломира с докторат по литература в Берн. Работи за кратко като директор на Народния театър, а 5 години е и заместник-директор на Народната библиотека.

Страшимиров пише множество статии за популярни издания като „Мисъл“, „Искра“, „Съвременник“ и „Българска сбирка“. Освен като публицист, той се изявява и като поет и романист.

„История на Априлското въстание“ е един от най-ценните му трудове. Разделен е в три тома:

Том I. – „Предистория“ обхваща събитията, предшествали Априлското въстание и влиянието, което са оказали за избухването му. В този том, като по-значимо, е поместено Старозагорското въстание от 1875 г. и ключовите личности, участвали в него;

Том II. „Приготовления“ е посветен на лицата, участвали в организирането на въстанието и различните окръзи и комитети. Като по-ключов е отличен Четвърти окръг – изследван е вътрешният строй на окръга, както и първите предприети стъпки към подготовката на въстанието;

Том III. „Въстание и пепелища“ разглежда протичането на въстанието в различните въстанически пунктове: Панагюрище, Копривщица, Брацигово, Перущица, Батак. Поместени са имената на загиналите личности, загубите, следствие на въстанието и е описано икономическото положение в различните окръзи. Изданието включва и 4 цветни карти на Търновския, Сливенския, Врачанския и Панагюрския революционен окръг.

Тритомната поредица на Димитър Страшимиров и до днес остава едно от най-значимите изследвания върху Априлското въстание.