Уважаеми читателю,

Историята на Херодот е забележително и увлекателно описание на персийските войни на царете Кир, Дарий, Камбис и Ксеркс, син на Дарий. С големи подробности е описана войната на персите с елинските градове държави, водена от цар Ксеркс, която започва през 499 г. пр.н.е. и продължава до 449 г. пр.н.е. Тази история е написана под формата на художествен разказ, наситен с исторически сведения, предания, легенди, преплетени с вярванията в системата от богове на елини и перси. Особен интерес за българската история представляват сведенията за тракийските народи, дадени във връзка с различни събития. За изучаващите историята на Европа и в частност на България тази книга е задължително четиво.

Херодот е роден около 484 г. пр.н.е. в Халикарнас, в областта Кария в Мала Азия, по негово време градът е васал на Персия, и умира около 425 г. пр.н.е., така че той е съвременник на войната на Ксеркс, което прави сведенията му неоценимо полезни.

Изучавайки този обемист литературно-исторически труд и огромното количество дискусии върху него, човек неминуемо се смущава от това, че Херодот бива наричан първи историк, бащата на историята и т.н. Не е възможно да се появи по онова време такъв забележителен труд без по негово време да е имало множество предшественици и съвременници, писали по подобен начин, но просто неумолимото време е съхранило за нас само този труд.

През 1888 г. Ф. Г. Мищенко превежда на руски Историята на Херодот разделяйки я на два тома.

Превод от старогръцки на български на избрани пасажи се появяват в „Извори на старата история на Тракия и Македония“, София, 1949 г., превод на Г. Кацаров и Б. Геров, Извори за историята на Тракия и траките, том 1, БАН, София, 1981, превод Иван Венедиков и Д. Бояджиев, а също и в превода на Д. Гетов, в Херодот, „Исторически новели“, Народна култура, София, 1982.

Пълен превод на Историята на Херодот на български публикува Петър Ангелов Димитров: през 1986 г. първи том, а през 1990 г. втори том, използвайки английско и френско издание на старогръцкия текст на Историята. През 1972 г. Г. А. Стратановски прави нов превод от старогръцки. Този превод на руски е публикуван в интернет през 2008 г.

Настоящето издание е превод от руски, като в случаи на съмнения е правена справка с превода на Димитров. Прави впечатление, че смисълът на всички пасажи е идентичен, но има някои разлики в изписването на персийските и елински имена.

15.8.2024
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия