След много успешна книга рядко авторът ѝ веднага написва още по-успешна. Точно това постига Зюлфю Ливанели. Бестселърът „Серенада” се оказва прелюдия към „Историята на моя брат” – най-четената книга в Турция за 2013 г. с рекордните 300 хиляди продажби.

Книгата започва с убийство и завършва със самоубийство. Но нито едното, нито другото са най-важното в романа. Дълбоката му същност е историята на Мехмет – братът близнак, преживял и окрилящо щастие, и смазваща трагедия.

Представянето на тази книга не трябва да издаде неочакваните обрати и още по-неочакваната развръзка на историята. А и няма анотация, която би могла да предаде стила на Шехерезада, с който Ливанели води читателя през случки, преживявания и емоции. Гибелна катастрофа. Влудяваща любов. Нелеп арест. Тъмничен затвор. Неочаквано освобождение. Открадната любов. Далечно пътешествие. И „спасително” уединение, в което спасението ще се окаже невъзможно.

Подобно на „Серенада” и този роман преплита две сюжетни линии – съвременната, разказана от автора, и вече отминалата, разказана от героя му. И в двата романа възрастен човек постепенно разкрива пред млада жена покъртителна история, случила се в друго време. Докато в „Серенада” историческият декор е нацистка Германия, „Историята на моя брат” отправя към последните години на вече разпадащия се Съветски съюз. И в двата романа има „българска следа”. В „Серенада” това е трагичната гибел на кораба „Струма”, а тук – българка, заподозряна в убийство.

Има обаче една голяма разлика между двата бестселъра. „Серенада” е книга за опустошената любов. „Историята на моя брат” е книга за опустошителната любов.

Тази история не може да се преразкаже. Може само да се изживее.

В нея няма щастлива любов, но има силна любов. Няма истински случки, но има много истини. И едно изстрадано откровение: „Любовта е най-опасното и най-пагубното чувство на този свят”.

***

Зюлфю Ливанели е един от най-обичаните и най-влиятелните турски интелектуалци.

Роден е в 1946 г. в град Ългън, Източна Турция. След преврата от 1971 г. е принуден да емигрира и живее в Швеция, Франция и Гърция. След завръщането си в Турция през 1984 г. става една от най-активните личности в културния и обществения живот на страната си. Творец с много таланти, той е популярен композитор, писател и филмов режисьор.

Литературно творчество на Ливанели е в различни жанрове – разкази, романи, пиеси, публицистика. Писателският му дебют е през 1978 г. със сборник разкази. Първият роман на Ливанели „Тръпка в окото на пепелянката” излиза през 1996 г. и му донася Балканска литературна награда. Международна известност му носи и романът ”Щастие” (2002 г.). За книгата „Последният остров” Ливанели получава най-престижната литературна награда в Турция на името на Орхан Кемал. През 2007 г. най-голямата книжарска верига в света „Барнс енд Нобъл” му присъжда наградата си за откриване на нов голям писател. С излизането си през 2011 г. романът „Серенада” предизвиква огромен читателски интерес и става един от феномените на съвременната турска литература. Романът е преведен в много страни, сред които Съединените щати, Германия, Франция и Гърция.

Зюлфю Ливанели посещава София за премиерата на българското издание на „Серенада”, което издателство „Книгопис” представя в НДК през март 2013 г. В България са преведени също първият му роман и книгата „Щастие”.

Най-новият му роман „Историята на моя брат” става най-успешното заглавие в художествената литература на Турция за 2013 г.

Създадените от Ливанели над триста песни и музиката за тридесет филма му носят огромно признание. Носител е на много награди, сред които Наградата за най-добър композитор на песенния фестивал Сан Ремо 1999 г. и награда за цялостен принос на филмовия фестивал „Златен портокал” в Анталия. Музикалните му произведения са издавани в много европейски страни и в Съединените щати. Работи със световноизвестни звезди и оркестри, като най-дългогодишно е сътрудничеството му с гръцките певци Микис Теодоракис и Мария Фарандури. Продължава да изнася концерти в Турция и чужбина, като често напомня, че не е певец, а композитор, който изпълнява песните си.

Ливанели е и режисьор на четири филма, от които с най-много награди е „Мъгла”, създаден през 1988 г.

От 1996 г. Зюлфю Ливанели е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.